Все още в мен
Открих те в редовете на моето сърце,
там старателно се беше скрил!
Вписан си като мастило от перце
и като жива твар в мене си се впил!
Безметежни бури до тебе довявах
и нелогично себе си наричам с твоето име...
И милиони пъти тайно осъзнавах,
че залезът на мене шепне "Вземи ме!"
В ръцете си твоите сълзи събирах,
от болките ти доволно си живях...
Напред вървях, за миг не спирах
и от всички най-лоша бях!
Не се запитах дали те боли,
раните ти, прости, не излекувах...
Злобопад от обиди днес вали,
но сега боли, преди се преструвах!!!
там старателно се беше скрил!
Вписан си като мастило от перце
и като жива твар в мене си се впил!
Безметежни бури до тебе довявах
и нелогично себе си наричам с твоето име...
И милиони пъти тайно осъзнавах,
че залезът на мене шепне "Вземи ме!"
В ръцете си твоите сълзи събирах,
от болките ти доволно си живях...
Напред вървях, за миг не спирах
и от всички най-лоша бях!
Не се запитах дали те боли,
раните ти, прости, не излекувах...
Злобопад от обиди днес вали,
но сега боли, преди се преструвах!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Златина Петрова Всички права запазени
