5.01.2008 г., 15:47 ч.

Все пак е романтично 

  Поезия » Хумористична
1932 0 15

Романтиката в моя град се срина.
С времето животът си лети.
На светофарите форсират лято, зиме,
лъскави мадами... и коли.

 

Зове ме планината в стара песен.
Дерета, върхове, скали.
Припкат романтично пролет, есен,
забързани мадами... и кози.

 

Над синьото небе е необятно.
Там има хиляди звездици.
Романтиката нарисува бързо ято
с летящите жени... и птици.

 

Романтично пия водка без мезе
и в миг се появяват Караиби.
В лазурното и топлото море
пасажи от жени... и риби.

 

Папурът пък вирее във блатата.
Кошници са плели наш'те баби.
И романтично карам по-нататък
под квакането на жени... и жаби.

 

Онзи миг не мога да отмина.
Онзи миг първичен да разкрия -
Романтиката в Райската градина -
ябълка... жена... и змия.

© Хухавел Кайлъшки Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??