Все пак е романтично
Романтиката в моя град се срина.
С времето животът си лети.
На светофарите форсират лято, зиме,
лъскави мадами... и коли.
Зове ме планината в стара песен.
Дерета, върхове, скали.
Припкат романтично пролет, есен,
забързани мадами... и кози.
Над синьото небе е необятно.
Там има хиляди звездици.
Романтиката нарисува бързо ято
с летящите жени... и птици.
Романтично пия водка без мезе
и в миг се появяват Караиби.
В лазурното и топлото море
пасажи от жени... и риби.
Папурът пък вирее във блатата.
Кошници са плели наш'те баби.
И романтично карам по-нататък
под квакането на жени... и жаби.
Онзи миг не мога да отмина.
Онзи миг първичен да разкрия -
Романтиката в Райската градина -
ябълка... жена... и змия.
© Хухавел Кайлъшки All rights reserved.
острото. 
