6.07.2024 г., 19:58

Все по-близо

597 1 1

             На всичките ми роднини

 

Все по-близо се чувствам до вас
и повтарям вашите думи,
мъртвите шепнат без глас
и безмълвна ви срещам и аз.
Всички сте заедно с мен
и в мен се превръщате.
Празен, ненужен е гробът зелен,
чувствам - тук ме прегръщате.
Този усет е все по-реален
като обич, която дълбоко извира,
като дом и сетивен, и нематериален,
като жажда – гори и не спира.
Все по-близо в нашия свят
аз потъвам, неусетно се връщам
в път изживян, до болка познат
и назад, все по-назад се обръщам.
Не е просто някакъв спомен,
не илюзия и безплодна тъга,
а е белег, на рана подобен,
в моите първи родилни петна.
Тука старото вече дърво
ме познава и нежно поглежда,
сякаш помни и помнейки то
все по-близо клоните свежда.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела Петева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Настроение за епитафия...🙏
    Колко ли от нас вървят и (не)забрава в душите си отнасят?!♨️

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...