6.07.2024 г., 19:58

Все по-близо

602 1 1

             На всичките ми роднини

 

Все по-близо се чувствам до вас
и повтарям вашите думи,
мъртвите шепнат без глас
и безмълвна ви срещам и аз.
Всички сте заедно с мен
и в мен се превръщате.
Празен, ненужен е гробът зелен,
чувствам - тук ме прегръщате.
Този усет е все по-реален
като обич, която дълбоко извира,
като дом и сетивен, и нематериален,
като жажда – гори и не спира.
Все по-близо в нашия свят
аз потъвам, неусетно се връщам
в път изживян, до болка познат
и назад, все по-назад се обръщам.
Не е просто някакъв спомен,
не илюзия и безплодна тъга,
а е белег, на рана подобен,
в моите първи родилни петна.
Тука старото вече дърво
ме познава и нежно поглежда,
сякаш помни и помнейки то
все по-близо клоните свежда.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела Петева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Настроение за епитафия...🙏
    Колко ли от нас вървят и (не)забрава в душите си отнасят?!♨️

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...