На всичките ми роднини

Все по-близо се чувствам до вас
и повтарям вашите думи,
мъртвите шепнат без глас
и безмълвна ви срещам и аз.
Всички сте заедно с мен
и в мен се превръщате.
Празен, ненужен е гробът зелен,
чувствам - тук ме прегръщате.
Този усет е все по-реален
като обич, която дълбоко извира,
като дом и сетивен, и нематериален,
като жажда – гори и не спира.
Все по-близо в нашия свят
аз потъвам, неусетно се връщам
в път изживян, до болка познат
и назад, все по-назад се обръщам.
Не е просто някакъв спомен,
не илюзия и безплодна тъга,
а е белег, на рана подобен,
в моите първи родилни петна.
Тука старото вече дърво
ме познава и нежно поглежда,
сякаш помни и помнейки то
все по-близо клоните свежда.