1.01.2021 г., 9:41

Все по-далечни

1.6K 3 3

След всеки скандал ти ми каза -

ставаме си все по-далечни.

Кой ли така ни наказа,

че да не можем да бъдем си вечни?

 

И колкото и да е силна обичта ни, 

с всяка свада силата ни намалява.

С лъка си дърпа и къса нашите струни,

душата ни обща за вечно наранява.

 

Всеки вик, всеки шепот и стон,

отекват безмълвно в тишината.

Губят сърцата ни своя синхрон,

нашата песен е вече изпята...

 

Че да не можем да бъдем си вечни,

кой ли така ни наказа?

Ставаме си все по-далечни,

след всеки скандал ти ми каза...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© DenitsA Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...