Все пресмятам
Все пресмятам
Все пресмятам наум
колко много тежи,
колко много боли от приятел-предател.
Всички думи добри
се оказват лъжи!
Все едно, че пирон ми забиват в главата!
И не знам докога,
и не знам накъде,
и не зная дали изобщо си струва.
Тоя скапан живот
в повече ми дойде.
И какво, и какво, пак ли да се преструвам?
По света броди Бог,
а не вижда покой,
и не среща за миг утеха душата.
Не остават сълзи...
И от враг, и от свой
оскърбена, назад се завърта Земята!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теменужка Маринова Всички права запазени
