Смело бягах
от мечти,
сбъднати със грешни хора. 
Силно вярвах,
че си ти. 
Моя покрив и опора. 

Познати от ден,
а вече влюбен 
и привързан съм дори. 
Влезе в мен
и съм изгубен,
чак сърцето ми гори. 

Красиви нощи
край морето,
вплетените две ръце. 
Виждах снощи
във небето
облак с форма на сърце. 

Като дрога
ти ме караш
да те искам пак и пак. 
Как за Бога
ще ме вкараш
да съм ти резерва, как?

Ти ми даде
всичко, дето
аз съм искал и мечтал,
но предаде
ми сърцето,
след като ми каза чао. 

След обиколка
пак съм тука,
тук на прага ти стоя
с много болка,
много мъка
и не мога да заспя. 

В друг живот,
след сто години
ще се моля да си с мен. 
С теб до гроб 
и все щастливи,
всяка нощ и всеки ден.