Все сънища сънувам...
Все сънища сънувам,
а почти не спя.
И се питам докога ли
ще обичам така?
Само сън ли е тя любовта?
Изникнала в мислите,
бездомна, сама...
В съня си пак те наричах
с най-нежните имена!
Сън ли отново сънувах
или е дошла любовта?
Все едно, нали съществуваш,
та дори и в съня!
С утрото сънят си отиде,
а вятърът нейде отнесе
нежните имена,
които душата ми тихо мълвеше...
Навярно на теб ги отнесе,
за да те стопли в нощта,
която пак ще се върне,
за да се наричаме
с най-нежните имена...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
