30.05.2006 г., 0:24 ч.

Все сънища сънувам... 

  Поезия
2.5 / 4
711 0 1
Все сънища сънувам,
а почти не спя.
И се питам докога ли
ще обичам така?
Само сън ли е тя любовта?
Изникнала в мислите,
бездомна, сама...
В съня си пак те наричах
с най-нежните имена!
Сън ли отново сънувах
или е дошла любовта?
Все едно, нали съществуваш, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Предложения
  • Добър ден! Един билет за никъде, моля! За първия влак. Не, без дата за връщане. Мястото няма значени...
  • Вместо обич – скрити интереси. Вместо слънце – студ и сивота. Късно зреят ранните череши. Страх напъ...
  • Под валяка на мислите оставаш - по-плосък от премазаната птица. Кост в гърлото неспирно те задавя и ...

Още произведения »