Все така ти си красива
Помниш ли детството? Малко градче.
Тичахме боси и диви.
Малък бях още - невръстно момче.
Ти пък бе много красива.
Носеше, спомням си, синя пола -
с цвят на морето спокойно.
Колко съм зяпал след тебе в захлас!
Хубава беше и стройна.
После отнякъде някой дойде.
В него фатално се влюби.
Скри се нанякъде мойто море.
Ти пък съвсем се изгуби.
Днес пак те срещам. Ех, че съдба -
картите как ги раздава!
Как ти отива синя пола!
Спомням си! Както тогава.
Малко момченце държиш за ръка.
Твойто обичано внуче?.
Аз ли?... Ми, как съм? Все съм така.
Имам си... расово куче.
Няма го, няма го детският рай.
Боси деца не играят.
Днес помежду си се свързват по скайп.
С интернет всичко си знаят.
Върнах се в детството - в малко градче,
с улички тесни и криви...
Аз съм отново невръстно момче,
все така ти си красива!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роберт Всички права запазени
