Всеки Божи ден...
Всеки Божи ден...
Абдулрахман Акра
--------------------------------
През срама на мълчанието
на глухонемия свят,
сложих си перото
във вечно кървящата палестинска рана,
за да пиша за Газа.
На мълчащата стена на вселената
за миг спрях,
за да си събера мислите,
ала се оказа,
че те отказват да се съберат,
подкрепяйки разкъсаните на парчета трупове
на невинните деца
по улиците в Газа.
Единствената им вина беше,
че са родени
в свят на немилост,
който ги е осъдил
да кървят
всеки път,
когато се опитват да галят
утринната роса
над цветята.
Всеки Божи ден...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Абдулрахман Акра Всички права запазени
