Dec 28, 2008, 9:08 PM

Всеки Божи ден...

1.5K 0 13

 

Всеки Божи ден...
Абдулрахман Акра
--------------------------------
През срама на мълчанието
на глухонемия свят,
сложих си перото
във вечно кървящата палестинска рана,
за да пиша за Газа.
На мълчащата стена на вселената
за миг спрях,
за да си събера мислите,
ала се оказа,
че те отказват да се съберат,
подкрепяйки разкъсаните на парчета трупове
на невинните деца
по улиците в Газа.
Единствената им вина беше,
че са родени
в свят на немилост,
който ги е осъдил
да кървят
всеки път,
когато се опитват да галят
утринната роса
над цветята.
Всеки Божи ден...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Абдулрахман Акра All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...