28 дек. 2008 г., 21:08

Всеки Божи ден...

1.5K 0 13

 

Всеки Божи ден...
Абдулрахман Акра
--------------------------------
През срама на мълчанието
на глухонемия свят,
сложих си перото
във вечно кървящата палестинска рана,
за да пиша за Газа.
На мълчащата стена на вселената
за миг спрях,
за да си събера мислите,
ала се оказа,
че те отказват да се съберат,
подкрепяйки разкъсаните на парчета трупове
на невинните деца
по улиците в Газа.
Единствената им вина беше,
че са родени
в свят на немилост,
който ги е осъдил
да кървят
всеки път,
когато се опитват да галят
утринната роса
над цветята.
Всеки Божи ден...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Абдулрахман Акра Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...