28 дек. 2008 г., 21:08

Всеки Божи ден...

1.5K 0 13

 

Всеки Божи ден...
Абдулрахман Акра
--------------------------------
През срама на мълчанието
на глухонемия свят,
сложих си перото
във вечно кървящата палестинска рана,
за да пиша за Газа.
На мълчащата стена на вселената
за миг спрях,
за да си събера мислите,
ала се оказа,
че те отказват да се съберат,
подкрепяйки разкъсаните на парчета трупове
на невинните деца
по улиците в Газа.
Единствената им вина беше,
че са родени
в свят на немилост,
който ги е осъдил
да кървят
всеки път,
когато се опитват да галят
утринната роса
над цветята.
Всеки Божи ден...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Абдулрахман Акра Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...