12.11.2017 г., 13:01

Всеки ден

1K 0 0

Без теб няма любов.

Всеки ден,

откакто си тръгна.
Връхлетя в живота ми като ураган.
И по същия начин ме напусна.
Теб те няма.
И вече не чувствам любов в сърцето.
Не чувствам щастие, радост.
Седя си на дивана 
забила поглед в стената,
в избелялото квадратно петно,
там където висяха спомените ни, 

в бялата дървена рамка.
И аз не чувствам нищо.
Нито пък плача.
Защото знам, че започна ли,
няма да спра.
Живея без емоции.
Липсваш ми всеки ден.
Но не си тук,
Не си при мен.
Обичах те.
Умирах за теб.
А ти ме предаде.
Но за жалост не знаех 
за истинската ти същност
Бях ти вярна.
Всеки ден.
Но ти на мен не...
А сега ми казваш
"Напуснах те.
Света ми се преобърна щом те срещнах.
Без теб съм нищо и никой.
Мисля си за теб. Всеки ден"
И очакваш да се върна. 
Но не мили мой.
Няма да се върна.
Ще умираш за мен, но аз за теб не.
Никога вече.
Ще страдаш, както Аз.
Всеки ден.
До момента, в който спреш да чувстваш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Gabriela Gesheva Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...