2.12.2011 г., 6:35

Всеки ден

588 0 5

Трудно е да се разбираме.

Трудно е да си простим.

Всеки ден малко умираме.

Всеки ден малко грешим.

 

Като стоножки сме плъзнали.

Вървим без посоки и цели.

На себе си сме омръзнали.

Към Нищото сме поели.

 

Само с мечти натоварени,

бързаме в този луд свят.

Ето че пак изпревари ни

поредният тарикат.

 

С Времето се препираме.

От Господ не се боим.

Всеки ден малко умираме.

Всеки час малко... Амин.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...