Трудно е да се разбираме.
Трудно е да си простим.
Всеки ден малко умираме.
Всеки ден малко грешим.
Като стоножки сме плъзнали.
Вървим без посоки и цели.
На себе си сме омръзнали.
Към Нищото сме поели.
Само с мечти натоварени,
бързаме в този луд свят.
Ето че пак изпревари ни
поредният тарикат.
С Времето се препираме.
От Господ не се боим.
Всеки ден малко умираме.
Всеки час малко... Амин.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
