Всеки сам си има собствен рай
Да, всеки сам си има собствен рай,
сърцето е компаса за да стигнеш.
Понякога е нужно просто „Край“,
да кажеш и туптящо ще политне.
То знае съкровените места,
които все душите ни бленуват.
По слънчев лъч – в пътека светлина,
сред тъмното ... и без да се страхуваш.
Ала за да заслужим този дар,
минаваме през пропасти и болки.
През мерзости, през битките със звяр,
последният въпрос е – Още колко?
Съдбата знае всеки следващ ход
и дава знаци, стига да умеем,
така да го премостим тоз живот,
че юлско слънце в него да изгрее!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени
