19.10.2022 г., 23:42 ч.
Всеки тръгна по своя път
Всеки тръгна по своя път,
всеки със своите надежди.
От морския бряг до цветните пътеки,
рисувахме вълшебен път.
Звездните искри осветяваха нощта,
с бисери украсяваха пътеките на любовта.
А до мен спътник,
който ме научи да бъда добра.
Всеки тръгна по своя път,
влюбен и засмян.
А аз със своя спътник,
пожелахме да красят света.
всеки със своите надежди.
От морския бряг до цветните пътеки,
рисувахме вълшебен път.
Звездните искри осветяваха нощта,
с бисери украсяваха пътеките на любовта.
А до мен спътник,
който ме научи да бъда добра.
Всеки тръгна по своя път,
влюбен и засмян.
А аз със своя спътник,
пожелахме да красят света.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Димитрина Владимирова Всички права запазени
Предложения
-
-
Навярно имат срок на годност думите, износват се и шепот, и мълва. По-дрипави от просещите друмници,...
-
Пленен от плитчините, аз нагазвам водите им едвам мълвящи: Ела, от миналото си прегазен, ще те загър...
-
Откакто разбрах Откак разбрах, че по малко умирам, да забърсвам прах се страхувам – (дихания кремира...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
