Всеки тръгна по своя път,
всеки със своите надежди.
От морския бряг до цветните пътеки,
рисувахме вълшебен път.
Звездните искри осветяваха нощта,
с бисери украсяваха пътеките на любовта.
А до мен спътник,
който ме научи да бъда добра.
Всеки тръгна по своя път,
влюбен и засмян.
А аз със своя спътник,
пожелахме да красят света.
© Димитрина Владимирова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
