Всеки тръгва… щом Господ го викне
Ти върви...покорявай надежди,
прекроявай износеното си сърчице.
Не се връщай назад, не поглеждай.
Какво ми остана, не питай, момче.
Ти препускай към святата пролет
с твоя поглед навяващ тъга.
Прекосявай и нищото с полет
на орел, в черно-бяла дъга.
После чакай морето да стихне
и във пясък следи различи.
Всеки тръгва… щом Господ го викне,
не поглеждай към мен, не плачи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николина Милева Всички права запазени
