Ти върви...покорявай надежди,
прекроявай износеното си сърчице.
Не се връщай назад, не поглеждай.
Какво ми остана, не питай, момче.
Ти препускай към святата пролет
с твоя поглед навяващ тъга.
Прекосявай и нищото с полет
на орел, в черно-бяла дъга.
После чакай морето да стихне
и във пясък следи различи.
Всеки тръгва… щом Господ го викне,
не поглеждай към мен, не плачи.