velikataniki (Николина Милева) velikataniki (Николина Милева)
29 222
23 may 2011, 9:53

Всеки тръгва… щом Господ го викне

  Poesía
1.2K 0 27

Ти върви...покорявай надежди,

прекроявай износеното си сърчице.

Не се връщай назад, не поглеждай.

Какво ми остана, не питай, момче.

 

Ти препускай към святата пролет

с твоя поглед навяващ тъга.

Прекосявай и нищото с полет

на орел, в черно-бяла дъга.

 

После чакай морето да стихне

и във пясък следи различи.

Всеки тръгва… щом Господ го викне,

не поглеждай към мен, не плачи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николина Милева Todos los derechos reservados

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0