U_N_K_N_O_W_N (Кристина)
42 141
30.06.2007 г., 1:09 ч.

Всекидневно 

  Поезия
536 0 7
Събуждам се и всичко отначало
и много пъти все ще е така.
Обръщам се в леглото отесняло
и в стаята не стига ми дъха!

Надявам дрехи, всеки път различни,
поставям грим на умореното лице
и непременно маска на щастливка,
а във гърдите плаче счупено сърце!

Минута, час, денят си отминава,
а с него си отива младостта
и в залеза е моята награда,
да бъда себе си във мрака на нощта.

Но пак завръщам се в
безвъздушната си стая
и там потъвам в тиха самота,
заспивам трудно във леглото отесняло,
за да посрещна с нови сили пак деня.

А утре - утре ще е същото,
преобразена в дрехи и с красива маска,
в робиня всеки ден превръща ме,
затворена в привидна свобода.

© Кристина Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??