30 июн. 2007 г., 01:09

Всекидневно

864 0 7
Събуждам се и всичко отначало
и много пъти все ще е така.
Обръщам се в леглото отесняло
и в стаята не стига ми дъха!

Надявам дрехи, всеки път различни,
поставям грим на умореното лице
и непременно маска на щастливка,
а във гърдите плаче счупено сърце!

Минута, час, денят си отминава,
а с него си отива младостта
и в залеза е моята награда,
да бъда себе си във мрака на нощта.

Но пак завръщам се в
безвъздушната си стая
и там потъвам в тиха самота,
заспивам трудно във леглото отесняло,
за да посрещна с нови сили пак деня.

А утре - утре ще е същото,
преобразена в дрехи и с красива маска,
в робиня всеки ден превръща ме,
затворена в привидна свобода.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кристина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...