Всекидневно
Събуждам се и всичко отначало
и много пъти все ще е така.
Обръщам се в леглото отесняло
и в стаята не стига ми дъха!
Надявам дрехи, всеки път различни,
поставям грим на умореното лице
и непременно маска на щастливка,
а във гърдите плаче счупено сърце!
Минута, час, денят си отминава,
а с него си отива младостта
и в залеза е моята награда,
да бъда себе си във мрака на нощта.
Но пак завръщам се в
безвъздушната си стая
и там потъвам в тиха самота,
заспивам трудно във леглото отесняло,
за да посрещна с нови сили пак деня.
А утре - утре ще е същото,
преобразена в дрехи и с красива маска,
в робиня всеки ден превръща ме,
затворена в привидна свобода.
и много пъти все ще е така.
Обръщам се в леглото отесняло
и в стаята не стига ми дъха!
Надявам дрехи, всеки път различни,
поставям грим на умореното лице
и непременно маска на щастливка,
а във гърдите плаче счупено сърце!
Минута, час, денят си отминава,
а с него си отива младостта
и в залеза е моята награда,
да бъда себе си във мрака на нощта.
Но пак завръщам се в
безвъздушната си стая
и там потъвам в тиха самота,
заспивам трудно във леглото отесняло,
за да посрещна с нови сили пак деня.
А утре - утре ще е същото,
преобразена в дрехи и с красива маска,
в робиня всеки ден превръща ме,
затворена в привидна свобода.
© Кристина All rights reserved.
