11.06.2024 г., 22:33

Вселена

774 1 0

 

Когато те видя

усмивка озарява моето лице,

а очите най-издайнически

ме предават,

че сърцето ми е твое.

 

Очи не мога да сваля от теб - 

непосилно е за мен, 

в мислите ми ден и нощ си ти. 

 

В сънищата ми си всяка вечер гост,

а името ти е молитва,

която прогонва всяко зло от мен.

 

Ти ми даваш сили

да се справя в трудност, 

показваш ми,

че светът е пъстър и прекрасен, 

вярваш в мен

и ме караш да летя. 

 

Прегръдката ти

е моят пристан,

сърце до сърце ли сме,

цялата вселена ни обгръща.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николина Божанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...