11.06.2024 г., 22:33

Вселена

775 1 0

 

Когато те видя

усмивка озарява моето лице,

а очите най-издайнически

ме предават,

че сърцето ми е твое.

 

Очи не мога да сваля от теб - 

непосилно е за мен, 

в мислите ми ден и нощ си ти. 

 

В сънищата ми си всяка вечер гост,

а името ти е молитва,

която прогонва всяко зло от мен.

 

Ти ми даваш сили

да се справя в трудност, 

показваш ми,

че светът е пъстър и прекрасен, 

вярваш в мен

и ме караш да летя. 

 

Прегръдката ти

е моят пристан,

сърце до сърце ли сме,

цялата вселена ни обгръща.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николина Божанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...