Jun 11, 2024, 10:33 PM

Вселена

  Poetry » Love
776 1 0

 

Когато те видя

усмивка озарява моето лице,

а очите най-издайнически

ме предават,

че сърцето ми е твое.

 

Очи не мога да сваля от теб - 

непосилно е за мен, 

в мислите ми ден и нощ си ти. 

 

В сънищата ми си всяка вечер гост,

а името ти е молитва,

която прогонва всяко зло от мен.

 

Ти ми даваш сили

да се справя в трудност, 

показваш ми,

че светът е пъстър и прекрасен, 

вярваш в мен

и ме караш да летя. 

 

Прегръдката ти

е моят пристан,

сърце до сърце ли сме,

цялата вселена ни обгръща.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николина Божанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...