Jun 11, 2024, 10:33 PM

Вселена

  Poetry » Love
790 1 0

 

Когато те видя

усмивка озарява моето лице,

а очите най-издайнически

ме предават,

че сърцето ми е твое.

 

Очи не мога да сваля от теб - 

непосилно е за мен, 

в мислите ми ден и нощ си ти. 

 

В сънищата ми си всяка вечер гост,

а името ти е молитва,

която прогонва всяко зло от мен.

 

Ти ми даваш сили

да се справя в трудност, 

показваш ми,

че светът е пъстър и прекрасен, 

вярваш в мен

и ме караш да летя. 

 

Прегръдката ти

е моят пристан,

сърце до сърце ли сме,

цялата вселена ни обгръща.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николина Божанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...