13.03.2012 г., 10:02

Вселена

1.1K 2 9

Вселена си, не знаеш ли?! Вселена -
безкраен и огромен необят,
създаден от могъщо вдъхновение.
За себе си дори си непознат.

Измамната вълна на битието
потапя в злободневки. В теб крещи
безпаметно, неистово сърцето:
"Твореца не оставяй да заспи!

Не се предавай, вярвай си, човече!"
Една искричка в теб е оцеляла -
дори Балкан над тебе да е свлечен,
изправяй се и почвай отначало!

Създавай светлини дори когато
светът замеря с камъни гърба ти!
Пред цветната усмивка на дъгата
и пукнат грош не чини гордостта ти.

Богатства и покой - и те не струват
пред чистата усмивка на детето.
Защо ти е над хора да царуваш,
когато имаш чуден трон в небето!?

Навсякъде си - в птица, в бряг, в магия,
в скала и ручей, в тичинка на цвете...
Щом в Космос и в прашинка се откриеш,
тогава ще си равен с боговете.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вики Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...