13 mar 2012, 10:02

Вселена

  Poesía
1.1K 2 9

Вселена си, не знаеш ли?! Вселена -
безкраен и огромен необят,
създаден от могъщо вдъхновение.
За себе си дори си непознат.

Измамната вълна на битието
потапя в злободневки. В теб крещи
безпаметно, неистово сърцето:
"Твореца не оставяй да заспи!

Не се предавай, вярвай си, човече!"
Една искричка в теб е оцеляла -
дори Балкан над тебе да е свлечен,
изправяй се и почвай отначало!

Създавай светлини дори когато
светът замеря с камъни гърба ти!
Пред цветната усмивка на дъгата
и пукнат грош не чини гордостта ти.

Богатства и покой - и те не струват
пред чистата усмивка на детето.
Защо ти е над хора да царуваш,
когато имаш чуден трон в небето!?

Навсякъде си - в птица, в бряг, в магия,
в скала и ручей, в тичинка на цвете...
Щом в Космос и в прашинка се откриеш,
тогава ще си равен с боговете.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...