13 мар. 2012 г., 10:02

Вселена

1.1K 2 9

Вселена си, не знаеш ли?! Вселена -
безкраен и огромен необят,
създаден от могъщо вдъхновение.
За себе си дори си непознат.

Измамната вълна на битието
потапя в злободневки. В теб крещи
безпаметно, неистово сърцето:
"Твореца не оставяй да заспи!

Не се предавай, вярвай си, човече!"
Една искричка в теб е оцеляла -
дори Балкан над тебе да е свлечен,
изправяй се и почвай отначало!

Създавай светлини дори когато
светът замеря с камъни гърба ти!
Пред цветната усмивка на дъгата
и пукнат грош не чини гордостта ти.

Богатства и покой - и те не струват
пред чистата усмивка на детето.
Защо ти е над хора да царуваш,
когато имаш чуден трон в небето!?

Навсякъде си - в птица, в бряг, в магия,
в скала и ручей, в тичинка на цвете...
Щом в Космос и в прашинка се откриеш,
тогава ще си равен с боговете.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вики Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...