Violet_86 (Виолета)
215 4742
20.12.2022 г., 10:53 ч.  

Вселенски бяг 

  Поезия » Друга
384 4 23

Стъпвам бавно –
по стълбица слизам,
(а дали пък не качвам върха?)
Откак родих се 
по малко умирам.
Хем съм будна, 
но някак и спя. 
Ситна мравка, 
след бяг уморена,
просто атом 
в безкрайна мъгла.
Нямам нищо... 
какво да си взема.
Само гола, 
незрима душа
Аз не знам, 
от коя съм вселена. 
Нито тука, 
кога съм дошла. 
Още чакам деня 
да прогледна.
Още чакам 
да видя света.
Липсват части
от някакъв пъзел,
дето само 
от снощи редя,
а сърцето ми 
сякаш е възел,
който пита 
защо съм сама.
И дали някой ден
ще се слее, всичко
просто да стане едно...
А дали пък светът 
не живее в закърняло
от мрака око...
Но от мене, 
какво ли зависи
и коя ли изобщо съм аз?
Туй на мравчица 
само са мисли,
но дали не 
терзаят и вас?

© Виолета Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Пепи, благодаря! Изобщо не съм се сетила. Браво на теб.
  • Благодаря за милите думи, Бела.
    Това изречение, за мен е най-същественото.
  • Някъде бях чела, че именно мисълта за смъртта ни карала сутрин да станем от леглото. А за празниците, чакаме ги с нетърпение Благодаря ти, Иржи. Весело посрещане и на теб.
    Благодаря и на теб, Вальо светли празници
  • "Всеки ден по малко умираме",,,тая идея май не ми харесва. Днес ми отказват ръцете, утре краката, после мозъка/ тук вече си си умрял и ставаш за донор/ и накрая...за нищо не ставаш, само тежиш! И с това ще те запомнят. Това за майтап.Стихът ти е много хубав, Вили, навява толкова размисъл!...Затова се постарай да си направиш предстоящите празници весели!Пожелавам ти го!
  • Хубаво е.
  • Чак ми е неудобно, толкова хубави неща сте ми казали... Много благодаря, Пепи, Мине, Младен и пак на всички. Хубава вечер от мен.
  • Отлична поезия, Виолета!
    Мравчица или "мислеща тръстика" - въпрос единствено на терминология.

    "Нямам нищо... 
    какво да си взема.
    Само гола, 
    незрима душа" !!!
  • Така е,с раждането си, започваме да умираме,но все гледаме към върха.Друг е въпросът,дали го достигаме. Хареса ми , много смислен стих!
  • Скити, Тоти, Светле, това бяха размислите на една много луда мравчица, която ви благодари
  • Мравешка атака на върха. ☺
  • Тази мравка май носи слонско сърце.
    Земята му е малка, чака света, .
    Поздрави! Успех!
  • Само мравчица, но споходена от великански мисли!
    Много е хубаво, Вили!
  • Красива е, това е безспорно
    Благодаря ти, Иван.
  • Животът се дава, за да бъде изживян, тук на тази красива синя планета! Живей и се радвай на всеки миг от живота сега и завинаги!! Поздравления за стиха, Виолета!
  • Така е Хел Благодаря ти. Поздрави и от мен.
  • Наистина на светът му трябва много светлина. Поздрави, Виолета
  • Благодаря, Жени, Тони.
  • "Но от мене,
    какво ли зависи
    и коя ли изобщо съм аз?"
    Търси, Вили! Всеки миг е съществен!
  • Хубаво е.
  • Няма, че после ще ми стане скучно.
  • Не бързай да нареждаш пъзела. 😉
  • Въртят ми се разни такива, шантави мисли и просто исках да ви споделя. Благодаря ти, Райна.
  • "Откак родих се
    по малко умирам.
    Хем съм будна,
    но някак и спя. "

    Да...
Предложения
: ??:??