Всемирно
Звездите са мъгливи, в пепелно отвъдно.
Сълза на Бог - Луната капва, сред росата.
Неземен глас от мрак шепти: Ела! Ще сбъдна,
с прашинка звезден прах и обич чудесата,
които пише по реката вятър - с руни
извайва ги от звук щурецът - с тъжни ноти,
ела и позволи, нощта да те целуне,
и да остави ясен белег - на челото.
По него ще познаят идните години,
животът ти от метеорен дъжд предречен,
щом тъмна сянка нощем, през Луната мине,
ще виждат теб, поета влюбен и обречен...
----------------------------------------
"Изля" се, докато слушах същата мелодия...
https://youtu.be/fwj-T911iIQ
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
