Nov 5, 2020, 1:48 PM  

Всемирно

  Poetry
653 6 6

Звездите са мъгливи, в пепелно отвъдно.
Сълза на Бог  - Луната капва, сред росата.
Неземен глас от мрак шепти: Ела! Ще сбъдна,
с прашинка звезден прах и обич чудесата,
които пише по реката вятър - с руни
извайва ги от звук щурецът - с тъжни ноти,
ела и позволи, нощта да те целуне,
и да остави ясен белег - на челото.
По него ще познаят идните години,
животът ти от метеорен дъжд предречен,
щом тъмна сянка нощем, през Луната мине,
ще виждат теб, поета влюбен и обречен...

 

----------------------------------------

"Изля" се, докато слушах същата мелодия...

 

https://youtu.be/fwj-T911iIQ

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

В дълбокото 🇧🇬

Измисляй ме понякога случайно!
От всички тишини
събрала бури,
живее ли любимата ти тайна
след залеза ...
817 10 7

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...