18.03.2011 г., 12:45

Всички грехове

1.1K 1 10

От всеки твой вълшебен миг

отделяй по секунда само,

да стопляш нечии очи.

Бъди най-радостният вик,

опора и любящо рамо.

Бъди Любов несподелена,

подгонена от бесове.

Любов, във стих обезсмъртена,

надвила  всички врагове.

Със всеки първороден грях

поемай  глътка животворна,

бъди най-искреният страх

пред  Истина неръкотворна.

От всеки свой позорен миг

изтривай всяка тежка дума,

дори във тебе да крещи

желание за мъст безумна...

Бъди най-точната везна

за  всеки твой човешки грях,

бъди стрелата и целта,

и злото – сринато на прах.

За всеки твой  безсмъртен миг

воюват Мрак и Светлина,

но щом Любов над него бди,

 мигът побира Вечността.

И в най-затънтена Вселена,

сред паралелни светове,

Любов едничка ще те вземе

накуп със всички грехове...

 

Кирил ПАЛАЧОРОВ, Бургас

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кирил Ганчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...