Всички утрини...
... nobody know...
... мои са
и реките прелели
в дългите нощи
и тишината
по струните –
моя е
а ти си някъде там…
и те търся…
…
а времето ниже минути…
които закичва
по мен
като спомен
и в жълто
покрива
тъгата ми
тлеещ
по пръстите
порив…
…
после…
съграждам
от празното храм
да обгърне
сърцето ми
с вяра
че отдавна
съм минало там
и душата ми
стене
в поквара…
…
и прикрила те
някъде
в джоба
бавно тръгвам
по пътя
сама…
имам всичките утрини…
лятото…
и реките
прелели
в съня…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
