... nobody know...
... мои са
и реките прелели
в дългите нощи
и тишината
по струните –
моя е
а ти си някъде там…
и те търся…
…
а времето ниже минути…
които закичва
по мен
като спомен
и в жълто
покрива
тъгата ми
тлеещ
по пръстите
порив…
…
после…
съграждам
от празното храм
да обгърне
сърцето ми
с вяра
че отдавна
съм минало там
и душата ми
стене
в поквара…
…
и прикрила те
някъде
в джоба
бавно тръгвам
по пътя
сама…
имам всичките утрини…
лятото…
и реките
прелели
в съня…
....и моите са хубави ....особено когато са споделени с любим човек ....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
