Всичко е сън
В много бури
заплетох душата си,
отъняла
от призрачен лъх,
а накъсана дреха
сълзата ми,
не прикри в мене
жадния зов.
Все по облаци бели
изкачвах химерите,
за да стигна
мечтания връх
с босоногите стъпки
на лятото
във гърдите ми
с дъх на любов.
Зазвъняла
от приказни сънища,
потрепервам
във зимния ден.
Просто исках
да бъда обичана,
а забравих,
че всичко е сън.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
