Всичко коз
Земята е с прошарени коси
и старчески петна
от дъжд и кал.
Пътеката до сивия панелен блок
се спъна в тънък клон,
наплю ме с капки тъмна нощ.
Не ù се сърдя.
Трудно е да си самотна майка
на локви, камъни и артефакти,
оставени от някой пес.
Пристъпвай бавно.
Излиза дим
от старите софийски сгради,
приличащи
на чаши ароматно капучино
в ръцете на заклет пушач.
Задъхвам се в горчива глътка
градска стачка и мъгла,
докато дъб чертае
протестни лозунги
по сините ръце на хоризонта.
Отсреща куче
дъвче кренвирш от месо,
а автобус
и пешеходец в сянка
кибичат вече втори час
във онзи краен празен бар.
Обменят срички,
пият тихо,
а после
подпират кривата си маса
с късометражния бакшиш.
Светът е жаден.
Светът е пълен с гняв,
а петък
обяви банкрут и се изнася.
Кратък вик,
такситата мълчат,
ще дам аналгетик
на болната ми сянка.
И утре пак —
съновидение и всичко коз
до следващия нагласен антракт.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепър Формаджи Всички права запазени
