Земята е с прошарени коси
и старчески петна
от дъжд и кал.
Пътеката до сивия панелен блок
се спъна в тънък клон,
наплю ме с капки тъмна нощ.
Не ù се сърдя.
Трудно е да си самотна майка
на локви, камъни и артефакти,
оставени от някой пес.
Пристъпвай бавно.
Излиза дим ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up