Всичко мое
Слънчев лъч те докосва
сърцето в мен омагьосва.
Караш го да вика и крещи:
"Къде си ти?"
Откакто пред мен се яви
омагьоса всичките ми дни.
И превърна ги във миг,
миг във вечността - загубила покоя.
Обичам да съм твоя
и да губя в себе си покоя.
Да ме караш да мисля и говоря
да викам, да споря, да се боря,
защото съм твоя.
Защото ти ме нарече
с любовни думи облече
сърцето ми пред теб се съблече,
твоя съм - завинаги, вече!
Част от мен се смее,
част от мен реве.
Аз съм същото дете,
което теб в съня си те зове.
И болка и страст
и копнежи за власт. Да те имам желая и те имам - аз добре го зная. По-луда от винаги преди загубила в сърцето ти свойте сълзи, крещя: "Завинаги до мен бъди" и знам, че си! Ти можеш да си всичко, но аз знам какво си за мен. Ти си пролетен лъч в най-зимния ми ден. Обичам те - ти си вътре в мен!
и копнежи за власт. Да те имам желая и те имам - аз добре го зная. По-луда от винаги преди загубила в сърцето ти свойте сълзи, крещя: "Завинаги до мен бъди" и знам, че си! Ти можеш да си всичко, но аз знам какво си за мен. Ти си пролетен лъч в най-зимния ми ден. Обичам те - ти си вътре в мен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вяра Ангарева Всички права запазени
