Не искам аз да те загубя
и дните да живея в самота.
В друг няма да се влюбя,
само твоя е моята душа.
За мен си всичко на земята,
най-милото и скъпоценно,
с теб виждам красотата
и в нещо най-обикновено.
И в трудните моменти си опора,
вярваш даже повече от мен,
слушаш ме, когато ти говоря,
дори когато сили нямаш и си уморен.
Сигурна в твоята прегръдка,
без страх вървя напред.
Мили, знай, че твоята целувка
ме разтапя като слънце - кубче лед.
Обичам, когато ме докосваш
и онзи поглед мил в нощта,
поглед, с който омагьосваш
и караш да забравя реалността.
Обичам усмивката прекрасна,
която грее, когато си щастлив.
Кажи, нима не ти е ясно,
че ще те обичам, докато си жив?
Не искам аз да те загубя.
Животът ще е тъжен и горчив.
От този сън не искам да се будя!
Той е просто толкова красив!
© Теодора Всички права запазени