16.06.2010 г., 23:38

Всичко с времето си

1.1K 0 2

Не ме захвърляй в тъмното!
О, Хамлете!
Въпросите отдавна
са изчерпани.
Какво, че има
нещо гнило в Дания,
във отговорите,
в живота
и в човеците?!
Отрова ли?
Прощавай!
Резистентна съм.
В кръвта ми има
антидот -
против бездушие.
Не ми харесва
ролята на жертвата,
макар добре
да я играя.
Тихо! Слушай ме!
Днес аз съм повече
от бедната Офелия.
Не ще ме сринат
ни интриги,
ни предателства.
Духът ми броди
в  този свят
хилядолетия.
Не са ми нужни
разни тези - доказателства,
защото вече си избрах.
Избрах: ДА БЪДА!
Дори когато
нямам нищо общо с' себе си.
Дали е правилният път
или заблуда?
Ще разбера.
Но всяко нещо
с времето си!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катерина Кайтазова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...