26.04.2007 г., 21:53

Всичко се връща

1.7K 0 2

Всичко се връща.

 

Ти казваш много други че обичаш.
Ти можеш винаги по тях да тичаш.
Ти витаеш винаги по небесата,
но кой ли ще те върне на земята...


Красив си ти... но твойта красота
лъже пошло и души погубва.
Всеки ден момичето с теб тъгува.
Боли го и не знае как да избегне пропастта.
Пропаст, която дебне всяка, доближила се до теб.
Пропаст, от която женските сърца излизат,
станали на лед!!
Ти подъл си, но сякаш туй привлича ги жените.
Да страдат искат те, да се съсипват с дните.
Само за едничък миг с теб мечтаят
и мъчат се горките и ридаят

Но туй си ти, твоето сърце е камък,
лишено е от всякакъв човешки пламък...
Ще дойде ден обаче и ти ще страдаш.
Ще чувстваш ти, че заради някоя пропадаш,
но тя ще бъде като теб,
сърцето й твърдо ще е – сякаш лед!!!
Ще те погледне тя през тъмните си очила,
ще се усмихне фалшиво и ще обърне глава...
Ще те задмине и ти ще бъдеш наранен,
ще се чувстваш безкрайно потресен...
Ще разбереш, че всичко се връща,
че който те задмине, назад не се обръща.


Така и ти навлезе в таз игра човешка,
в която всеки плаща всяка своя грешка.
Научи се, че трябва ти да не раняваш,
че каквото даваш, това и получаваш!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...