Apr 26, 2007, 9:53 PM

Всичко се връща

  Poetry
1.7K 0 2

Всичко се връща.

 

Ти казваш много други че обичаш.
Ти можеш винаги по тях да тичаш.
Ти витаеш винаги по небесата,
но кой ли ще те върне на земята...


Красив си ти... но твойта красота
лъже пошло и души погубва.
Всеки ден момичето с теб тъгува.
Боли го и не знае как да избегне пропастта.
Пропаст, която дебне всяка, доближила се до теб.
Пропаст, от която женските сърца излизат,
станали на лед!!
Ти подъл си, но сякаш туй привлича ги жените.
Да страдат искат те, да се съсипват с дните.
Само за едничък миг с теб мечтаят
и мъчат се горките и ридаят

Но туй си ти, твоето сърце е камък,
лишено е от всякакъв човешки пламък...
Ще дойде ден обаче и ти ще страдаш.
Ще чувстваш ти, че заради някоя пропадаш,
но тя ще бъде като теб,
сърцето й твърдо ще е – сякаш лед!!!
Ще те погледне тя през тъмните си очила,
ще се усмихне фалшиво и ще обърне глава...
Ще те задмине и ти ще бъдеш наранен,
ще се чувстваш безкрайно потресен...
Ще разбереш, че всичко се връща,
че който те задмине, назад не се обръща.


Така и ти навлезе в таз игра човешка,
в която всеки плаща всяка своя грешка.
Научи се, че трябва ти да не раняваш,
че каквото даваш, това и получаваш!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...