Всичко се забравя
Няма да заплачем. Няма да тъжим.
И ще тръгнем в здрача, бавно ще вървим.
Няма да забравим допира, страстта.
Беше луда обич, миг от вечността.
Не, недей да плачеш. Я се усмихни.
Ще успеем някак, пак ще продължим.
Краят е начало, пътят е следа.
Няма да останеш сам във тъмнина...
Аз ще съм до тебе, някъде, встрани.
Ти си част от мене, знаеш го, нали ?
Хиляди посоки с теб ще променим,
трябва да забравим, нека си простим.
Паднеш ли , ще дойда, аз ще те спася.
Ти недей да плачеш, аз ще потъжа.
Нашто беше болка, нежност и тъга.
Помниш ли телата сграбчили страстта!?
Парещите длани, устните, дъха...
Нека те целуна, пращам ти звезда,
тя да е над тебе в мрака щом вървиш,
в него да ти свети, пътя да следиш,
тя да ти напомня мен и любовта,
спомена да пазиш, онзи миг в нощта,
в който изморили мрака от любов,
спирахме да стенем, давахме живот,
на забравен спомен и прекъснат път,
на любовен огън и последен дъх...
Няма да заплачем. Няма да тъжим.
Тръгваме и в здрача с теб ще продължим.
Аз ще изостана, ти върви напред.
Ти ще ме забравиш...кой ще съм по ред !?
Не, не обещавай. Всичко е лъжа.
Всичко се забравя.
Не и любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валдемар Всички права запазени
