Няма да заплачем. Няма да тъжим.

И ще тръгнем в здрача, бавно ще вървим.

Няма да забравим допира, страстта.

Беше луда обич, миг от вечността.

Не, недей да плачеш. Я се усмихни.

Ще успеем някак, пак ще продължим.

Краят е начало, пътят е следа.

Няма да останеш сам във тъмнина...

Аз ще съм до тебе, някъде,  встрани.

Ти си част от мене, знаеш го, нали ?

Хиляди посоки с теб ще променим,

трябва да забравим, нека си простим.

Паднеш ли , ще дойда, аз ще те спася.

Ти недей да плачеш, аз ще потъжа.

Нашто беше болка, нежност и тъга.

Помниш ли телата сграбчили страстта!?

Парещите длани, устните, дъха...

Нека те целуна, пращам ти звезда,

тя да е над тебе в мрака щом вървиш,

в него да ти свети, пътя да следиш,

тя да ти напомня мен и любовта,

спомена да пазиш, онзи миг в нощта,

в който изморили мрака от любов,

спирахме да стенем, давахме живот,

на забравен спомен и прекъснат път,

на любовен огън и последен дъх...

Няма да заплачем. Няма да тъжим.

Тръгваме и в здрача с теб ще продължим.

Аз ще изостана, ти върви напред.

Ти ще ме забравиш...кой ще съм по ред !?

Не, не обещавай. Всичко е лъжа.

Всичко се забравя.

Не и любовта.