Всичкото просто си Ти...
(На Игн.)
Чаках да се върнеш през неделите.
Неангажиращо те клех и дълго мразих.
И по заблудата - алея на разделите,
във грешки се спъвах и молещо лазех!
Чадър от страници умишлено изписах,
че дъжд от сини очи ме обсипа…
Не се побраха чувствата, където трябва!
А всичко от теб завинаги липсва.
Аз не знаех, че може така да боли,
когато те нямам и песните свършат.
А ти ме обичаше! Да, може би…
Не вярвах, че могат очите да лъжат…
Изписвах те без "Вяра" ден след ден
по листите на спиращото време…
И Нещото го нямаше! Не беше в мен!
И Нещото по листите изчезна…
Най-страшната раздяла предстои ми!
Да, с писането ми си тръгваш Ти…
Умира всичко във мене! Върни ми...
оная надежда, че всичкото просто си ти!
© Единствена Всички права запазени