Mar 20, 2010, 3:49 PM

Всичкото просто си Ти...

  Poetry » Love
1.3K 0 2

Всичкото просто си Ти...

(На Игн.)



Чаках да се върнеш през неделите.

Неангажиращо те клех и дълго мразих.

И по заблудата - алея на разделите,

във грешки се спъвах и молещо лазех!


 

Чадър от страници умишлено изписах,

че дъжд от сини очи ме обсипа…

Не се побраха чувствата, където трябва!

А всичко от теб завинаги липсва.


 

Аз не знаех, че може така да боли,

когато те нямам и песните свършат.

А ти ме обичаше! Да, може би…

Не вярвах, че могат очите да лъжат…


 

Изписвах те без "Вяра" ден след ден

по листите на спиращото време…

И Нещото го нямаше! Не беше в мен!

И Нещото по листите изчезна…

 


Най-страшната раздяла предстои ми!

Да, с писането ми си тръгваш Ти…

Умира всичко във мене! Върни ми...

оная надежда, че всичкото просто си ти!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Единствена All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...