16.08.2019 г., 9:00 ч.  

Всуе... 

  Поезия » Друга
846 9 11

Май животът ни станал е хобито.
Зли, студени сме. И неприлични.
Интернет - свободата на робите
и емоции - картинки безлични.

 

Баба в Скайп възпитава си внучето,
с виртуални мекици го храни
и във Фейса отглеждаме кучета
и какви ли не още хайвани.

 

По десктопа редят се иконите,
по селата ни църкви пустеят...
И с компютри сменили амвоните,
от арткойни попове живеят.

 

А тревата шепти, неогазена,
за кого ли припяват щурчета?
В ресторант виртуален запазена,
имат маса. Любови от нета.

 

И какви ли ще бъдат децата им,
кой поета изкукал ще чуе?
Щом процесори сменят сърцата им...
Ти пиши си, драскачо...Но...Всуе... .

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, приятели! Щурче, LY!
  • "А тревата шепти, неогазена,
    за кого ли припяват щурчета?"

    Актуално...
  • Актуално и вярно Наде!
    Браво момиче!
  • Със света на глобалните мрежи светът наистина стана едно голямо село, но поезията е като камбана в църквата на това село... Молят се хората, на всички езици. И душите им кънтят в небесните сводове... Прекрасен стих, Наде!
    "... А тревата шепти, неогазена,
    за кого ли припяват щурчета?
    В ресторант виртуален запазена,
    имат маса. Любови от нета..." !
  • Просто ще се наложи да си сменим чипа Шегата на страна - стихчето е на гребена на вълната и бодва...
  • Много актуално, Наде и пиперливо!
  • Хммм... Как беше: " О времена, о нрави".
    Силнички са днес словата ти, ама и те до нас през нета стигат, пък... Усмивка
  • Въздъх...
    Любима...
  • Щур, много добри находки. Точен мерник!!!
  • Силно.
    Повече оптимизъм. Като на оня, дето падал от стотния етаж и, като стигнал десетия...
  • Наде, дано не се случи така. Отново много силно внушение!
Предложения
: ??:??