Всуе...
Май животът ни станал е хобито.
Зли, студени сме. И неприлични.
Интернет - свободата на робите
и емоции - картинки безлични.
Баба в Скайп възпитава си внучето,
с виртуални мекици го храни
и във Фейса отглеждаме кучета
и какви ли не още хайвани.
По десктопа редят се иконите,
по селата ни църкви пустеят...
И с компютри сменили амвоните,
от арткойни попове живеят.
А тревата шепти, неогазена,
за кого ли припяват щурчета?
В ресторант виртуален запазена,
имат маса. Любови от нета.
И какви ли ще бъдат децата им,
кой поета изкукал ще чуе?
Щом процесори сменят сърцата им...
Ти пиши си, драскачо...Но...Всуе... .
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Шегата на страна - стихчето е на гребена на вълната и бодва...
