Всяка нежност...
Всяка нежност...
Блести ли и диамантът на пръстена...
(моя)?!... Вечерта при звездите не го
ли загуби?! На изгрев-залез завоя,
дето ти от пръв поглед в мене се влюби...
А роклята... в бяло?
Не се ли изпокъса сред тръни от моята любов?
Протри се в листо орхидея... натежало,
приело на разшиваща игла образа нов...
Нощта ви? Първият копнеж?
Не се ли удавиха лебедите в езерото отвън?!
Ваниловите и устни не станаха ли на скреж?!
Луната не ви гря... заспа полумесечния си сън...
Не повя ли малко ветрецът полъх
романтичен, от мен прелъстен?!...
Пропяха славеи позната мелодия - песента ни...
Всяка нежност имеше със мен...
А заради нея биха сватбени камбани...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Андреа Емилова Всички права запазени
Много, много ме радвате!
